От София филм фест казаха 1 и после 2 по въпроса „адаптирани филми за незрящи“. Ще има ли 3 и 4? Кратки бележки по една прожекция

  За втора поредна година София филм фест предложи на зрителите с нарушено зрение два адаптирани филма. Това е доказателство, че както и в случая с картите за игра, концепцията че киното е нещо извън обсега на зрително затруднените вече започва да се разчупва. Малко или много са тези две прожекции. Имайки предвид все още ниския интерес у хората, към които те всъщност са насочени, можем да кажем, че поне засега те са абсолютно достатъчни. Това е практика, с която зрителите с увреждания, все повече ще започват да свикват и ако не сигурно, то поне  съвсем вероятно е интересът към  такъв тип преживяване да нараства с всеки сезон. Да се надяваме, че от феста няма да се откажат и ще продължат да  „настояват“ с този подход,  характерен за много от развитите държави по света.

  Няколко думи за организацията на прожекцията, на която имах удоволствието да присъствам. Интересът към филма „Потапяне“ на известния режисьор Вин Вендърс беше наистина сериозен. Малко преди 16 часа в дъждовния мартенски следобед пред касата на Дома на киното се беше извила опашка, каквато сме свикнали по-скоро да виждаме по маркетите, когато се разчуе новината за някоя промоция. Доста любопитно е решението билетите за незрящи да са на цена 5 лв. а придружителите да влизат безплатно. Лично на мен  то ми допада – когато плащаме за нещо, сякаш го оценяваме в по-голяма степен, а колкото повече стимули за придружителите има, извън нашата  приятна компания, толкова по-добре.

  Мога да споделя, прекрасно впечатление ми направи, отношението към посетителите с нарушено зрение, някои от които се бяха „престрашили“ да дойдат сами. Оказа се, че придружителката ми, макар че няма ТЕЛК-решение, се нуждае от очилата си, за да види кои са местата ни, на сравнително слабата светлина в салона. Веднага последва намеса на един от служителите/доброволците, ангажирани с организацията и така безпрепятствено достигнахме до местата си.  

  Заслужава си да се кажат няколко думи за цялостната обстановка и подходът, възприет при аудиодискрипцията. На  първата прожекция през тази година тя се е осъществявала от актьори на живо и мога да предположа, че нещата са се случвали далеч по-спонтанно. При предварително подготвената продукция говорим за съвсем различна динамика. Дори сега чух  реакции от зрящи хора от типа, че някои от описанията биха могли да бъдат доста по-богати. Лично моето мнение е, че трябва да се акцентира на факта, че прожекцията е отворена за хора без и със зрителни проблеми. Не съм убеден, че допълнителни описания биха допринесли за по-комфортното преживяване и на двете страни. В един филм са  много важни и паузите – било то музикални или мълчаливи. Струва ми се, по-важно е да чуеш как двама влюбени се целуват, отколкото дикторът да ти обяснява как го правят. Не трябва да сравняваме  кино-преживяването в пълна с хора зала с аудиодискрипция, в мултиплекс, когато придружителят ти спокойно може да ти обяснява, тъй като често сте сами в салона и гледането вкъщи, където може да спираш, да коментираш и пр. и пр. С две думи – като човек, който е бил и от двете страни(със и без зрение) мога да кажа, че беше постигнат необходимият баланс. Защото такива прожекции са урок и за публиката, която поне за малко се потапя в един друг свят, затваряйки очи и замисляйки се колко е труден и различен животът на незрящите. Но и за това, че има начини той да бъде  направен по-цветен – понякога са необходими повече пари, а друг път – повече ентусиазъм и желание да помагаш.

  Ако трябва да споделя нещо, което не ми хареса е едновременното протичане на дублажа и английските реплики. Не знам дали това е компромис, поради липса на достатъчно финансиране. Предполагам, че е така, тъй като процесът по обработката на аудио и видео не е никак евтин. Разбира се, повечето зрящи приятели, с които съм гледал филми предпочитат да слушат оригиналните гласове. Ако това е бил търсеният ефект тук, поне за мен, не се получи.

    След прожекцията ни чакаше приятна изненада – от платформа за фотокниги „ПУК“ бяха изложили книги, част от които с релефни изображения. Актрисата Ина Григорова прочете откъс от книга на френска авторка, записала впечатления на  хора, загубили по-рано или късно зрението си, анкетирани от нея.

  Вероятно не толкова изтъквана, но прекрасна инициатива на София филм фест, е наемането на незрящи, които да информират по телефона желаещите да посетят прожекциите. Имайки предвид  развитието на новите технологии това е дейност, напълно подходяща за хора с подобно увреждане. На всичкото отгоре носи и невероятно самочувствие и увереност на тези младежи и безспорно решението да бъде направен такъв опит е не по-малко достойно за поздравления от озвучаването на филмите.

  Няма две мнения: за втора поредна година трябва да кажем едно голямо „Браво!“ на София филм фест за реализираните идеи, свързани с незрящите. Кусури винаги можем да търсим и намираме, както и да се оплакваме, че еди-кое си е добре, но не е съвсем достатъчно. Сещайки се за нещата, които съм чел за това, което се  случва по света дори си мисля, че за българските условия този проект е поизпреварил времето си,  отчитайки нивото на всичко останало, което се прави за хората с увреждания тук. Уви, ситуацията у нас е такава, че притиснати от разни битови неудобства, често последното нещо, което ни хрумва е да отправим поглед или ухо към големия екран. Хубавата книга, качествено направеният филм, майсторски   изсвиреният или изпят концерт – това са все начини да се измъкнем от  едно вегетативно състояние, да обогатим общата си култура и да погледнем на съществуването си от по-различен ъгъл.

Позитивното е, че все повече институции до-голяма степен улесняват достъпа ни до тези събития. Само от нас зависи дали ще се възползваме максимално и доколко постигнатото до момента ще бъде надграждано в бъдеще.