Съвети за подпомагане на незрящ при ползване на автобус от градския транспорт

Александър Велков 

а/ На спирката 

Ако желаете да помогнете на незрящ, който чака на автобусната спирка, попитайте го кой автобус му е необходим и дали има нужда от съдействие при качването. При по-големите спирки, където се случва автобусите да спират един след друг той няма как да разбере къде се намира този с конкретно интересуващият го номер. В общия случай ползващите транспорта и придвижващи се с куче-водач или бял бастун поемат сами инициативата и търсят съдействието на останалите чакащи  на спирката.

Случва се да  не го получават, тъй като всеки от останалите  предполага, че съседа до него ще го предложи. Бъдете активната страна, дори да се получи дублиране. Това е по-добрия вариант от онзи, в който нуждаещият се не получава никаква помощ.

  Ако вашият автобус пристига по-рано помолете друг човек на спирката да  окаже  необходимото съдействие на лицето със зрително увреждане.

На много места в по-големите градове са монтирани табла, съобщаващи

времето на пристигане на автобуса. Те са добър ориентир за пътуващите с

нарушено зрение. Ако таблото не е говорещо, на спирката е шумно, или

устройството е развалено незрящите ще ви бъдат благодарни ако споделите

с тях времето на пристигане на съответния автобус. 

б/ При качване в автобуса 

  В случай че се качвате в същия автобус незрящият може да се ориентира, хващайки се за Вас. Качете се първи и му помогнете да застане на най-удобното и подходящо място в превозното средство.

  Ако просто му помагате да се качи, без да ползвате същия автобус, насочете го към вратата. Ориентирайте го, доколкото е възможно за посоката, напр. "Най-близкото свободно място е леко вляво, точно до вратата". Не е необходимо да се качвате и вие. 

в/ В автобуса 

  Попитайте незрящия желае ли да седне. Това не винаги е удачно. Ако ползва автобуса за една или две спирки за него е по-добре да застане близо до вратата, разбира се без да пречи на околните да се придвижват в рамките на превозното средство.

  Когато  забележите, че незрящият е с придружител, обърнете се устно към двамата или направете знак на придружителя(ако сте по-далеч) с въпроса дали желаят да седнат. Не всички зрително затруднени се съгласяват, тъй като са физически здрави в областта на крайниците. Причината да се възползват от предложеното им място е, за да не възпрепятстват околните. Особено при по-пълни автобуси разминаването изисква известна телесна еквилибристика, каквато човек без визуална ориентация е затруднен да извършва с подходящата координация. 

г/ Ситуации в превозното средство 

  При придвижването и ориентацията си в автобуса се случва човекът без зрение да докосне неволно спътниците си. Например може да сложи ръка на чантата ви без да има намерение да ви ограби. Приемете това с усмивка и разбиране.

  Когато сте седнали от вътрешната страна на двуместна седалка и се налага да слизате не винаги ще бъдете разбрани ако просто се надигнете. Можете да докоснете леко незрящия до вас и да помолите да ви направи място.

  Когато на човека без зрение му е необходима определена информация той, по разбираеми причини, не се обръща конкретно към някого и въпросът му може да увисне във въздуха, тъй като околните не могат да разберат към кого точно е отправен или си мислят, че е към някой конкретен друг.  Питането може да бъде от типа "Извинете, коя е тази спирка" и питащият да гледа към празна седалка, докато  го задава. Ако  имате възможност да отговорите, направете го за да улесните пътника със зрителен проблем. 

д/ При слизане от автобуса 

  Насочете незрящия към вратата, ако забележите че му е трудно да достигне до нея. При автобусите това почти не се случва. Може да се окаже важно за метрото, където на една или друга станция се отварят вратите от различните страни на вагончето. 

Текстът е част от материалите за експозицията „Автобуси. Достъпна среда за незрящи в градския транспорт“.