Незрящият сърфист

   Големи вълни се образуват в океана. Върху тях има множество хора на 

сърфове. Тези тънки, дълги, тесни парчета от дърво са оформени с връх 

от предната страна.  Сърфистите лежат на бордовете си преди вълните да ги 

подхванат. Когато достатъчно голяма вълна започне да ги повдига те се 

опитват да се изправят. Това се нарича "хващане на вълната".  Уловили веднъж вълната те се опитват да останат прави, докато сърфа е върху 

нея. Някои се изправят и веднага падат. Други се задържат по-дълго. 

 

Но най добрите могат да яздят най-големите вълни докато последните достигнат 

до брега. Това е популярен спорт наречен сърфинг.

   Един от най-важните елементи на сърфирането е да можеш да 

видиш вълната, която лесно да хванеш. Сърфистите винаги наблюдават 

водата, изчаквайки най-добрите вълни. Дерек Рабело е сърфист.  Но има 

една голяма отлика от останалите сърфисти. Той сърфира без да вижда.

   Дерек рабело е роден с  вродена глаукома. Това е рядко заболяване, 

увреждащо нерва на окото. Той не е способен да види нищо. Правил си е 

четири операции в опит да разреши проблема. Но нито една от тях не е успешна.

   Дерек израства в малко градче на бразилското крайбрежие. Сърфинга е 

много практикуван в топли райони като този, където хората живеят близо 

до океана. Като дете Дерек можел да чуе вълните от мястото, където 

живеел. Баща му, семейството и приятелите му умеели да сърфират. Дерек 

искал също да сърфира. Но никой преди не бил виждал незрящ да практикува този спорт.

Те не знаели дали ще се справи. Но тогава баща му му дал дъска, когато 

бил на 17. Рабело разказва на репортера Кейт Рабена:

 

"Спомням си първият път, когато сърфирах. Баща ми ме взе на плажа и ме 

бутна върху няколко вълни. Опитах се да се изправя, но не успях. Беше 

трудно, но продължих върху няколко други вълни. Чувството беше 

прекрасно. Хареса ми. Исках винаги да се чувствам така.“

 

   Но обучението не било лесно. В интервю за 

"Инерция" Рабело разказва какво влияние има слепотата върху тренировките му по сърф.

 

   "Роден съм сляп и това състояние е нормално за мен%. Но все още 

трябваше да свиквам с това. Да намеря собствен подход да  усвоявам неща и да живея.

Най-същественото за мен беше да се науча как да сърфирам. И как да се справям с негативните мисли  като "Няма начин да науча това" или "Трябва да се откажа".

   Но моя Бог е всемогъщ и аз вярвах в него. И той ми помогна да успея. 

Никога не съм си представял, че ще сърфирам или че ще правя неща като 

това. Но винаги съм го искал. Беше моя мечта."

     Част от мечтата на Рабело била да сърфира върху Банзай пайплайн. 

Това е районна северното крайбрежие на Оахо, Хавай. Пайплайн има 

най-трудните и опасни вълни в света. Кели Слейтър е световен шампион. по 

този вид сърфинг. Във филм за живота на Рабело той обяснява:

„По същество вълната край Пайплайн е най-трудната по множество начини. Тя е къса, интензивна, опасна, близо до земята. Много виждащи сърфисти не се опитват да я уловят, дори когато  наблюдават как другите го правят."

     Имало е смъртни случаи и сериозни наранявания при опита за улавяне на тези вълни. Много хора смятали, че Рабело не би могъл да го направи. Но 

той искал да опита. На 17 той се записал в сърф училището "Прая до Моро" 

в Бразилия. Само 3 месеца по-късно бил поканен да сърфира край Пайплайн на Хаваите.

Да сърфираш там е чест. Рабело споделя опита си от 

сърфирането в Пайплайн във видео за "Нютри грейн":

"Когато стъпиш на пясъка на пайплайн и тръгнеш бавно към водата ставаш 

нервен и леко уплашен. Но никога не съм позволявал тези чувства да ме 

спрат. Когато преодолях първата си пайплайн вълна си казах "Уау, не мога 

да повярвам, че съм тук. Това е велико. Сърфирам вълните на мечтите си"

 

   И така, как някой, който не вижда  практикува спорт, изискващ толкова 

много зрение. Рабело зависи от много други хора, които му помагат. Той 

работи с треньор. Треньорът му  съдейства да достигне до водата и му 

подава информация за областта, в която ще сърфира. Също така Рабело разчита на собствените си способности. Слуша звука на вълните. Може да чува групи вълни, идващи към него. Докосва водата с ръце, за да почувства как се движи тя. Оставя вълните да отидат до него. След това решава от коя страна на вълната би трябвало да подходи.         

През 2012 видео с Рабело, сърфиращ на Пайплайн пожъна огромен успех в Youtube. Стотици хиляди хора го 

видяха да сърфира. Брайън Дженингс попаднал на видеото. Той е филмов 

продуцент. Впоследствие снима филм за Рабело. Заглавието му е "Отвъд зрението". 

Филмът разказва историята на Рабело. Във филма незрящият сърфист споделя защо 

сърфирането е толкова важно за него. То е повече от спорт.

   "Когато сърфирам се чувствам толкова близо до Бог. Не се страхувам, 

защото Господ е по-голям от страха ми. Искам да продължавам да казвам на 

хората как Господ ми помогна в живота. Искам да сърфирам върху по-големи 

вълни, каквито са в Индонезия и в Мексико. И разбира се, искам да 

помагам и да окуражавам хората"

   Дерик Рабело спечели уважението на много професионални сърфисти. От 

сърфинг федерацията го поканили да практикува на невероятни плажове по 

целия свят. Рабело дава съвет на всеки, който има мечта. Той  споделя пред 

"Аустрелия Сидни Морнинг Хералд":

"Трябва да вярваш в себе си. Преследвай мечтите си и и ще ги постигнеш 

ако пожелаеш." 

 

Превод:
Александър Велков
Източник:
https://spotlightenglish.com/listen/the-blind-surfer
Дата на публикуване:
3 март 2019