Незрящ програмист от Пенза помага не само на себе си, но и на другари по съдба

През последните девет години той живее в тъмнина. Събужда се, спуска
крака от леглото и без да различава предметите наоколо отива до кухнята.
Там, в тъмнина налива гореща вода в чаша, определяйки по звука, че тя се
е напълнила до край. Взима нож от масата, приборът винаги стои на едно и
също място. Отрязва тънко парче хляб - това е най-сложното. Опитайте да
режете хляб със затворени очи.

Тъмнината наоколо ти

Случва се, когато за пръв път отида на гости да ми се стори, че
тапетите в стаята са в наситено син цвят. Толкова е странно, че даже
разговорът не върви. Прекъсвам хазяйката с въпроса: "Какъв цвят са
стените у вас?". Оказват се бежови на малки цветчета, съвсем нормално.
Но интересното е, че всеки път, представете си, убеден съм че тяхната
стая е синя", разказва 29-годишният Станислав Усков.
Това се случва и с други късноослепели. При първата среща възниква
представа, резултат от собственото въображение.
За мен е важно как човек се смее. По вибрациите мога да позная колко
е висок, на каква възраст е, с какво телосложение е и даже характерът му
мога да усетя на 90%. Някои се смеят сдържано, а други - от сърце. А има
и смехове страшни, плашещи, като вик. Смехът, подобно на лакмусов тест,
ти помага да разбереш кой стои пред теб.
Станислав ослепял изведнъж. Легнал си като 20-годишен
обикновен юноша - симпатичен, успешен, а се събудил безпомощен,
изгубен, дълбоко нещастен, с чувството че е проспал по-добрата част от
живота си.
Случило се през септември 2011 г. В полусън чул телефонен звън. Без
да отваря очи, опипвайки взел мобилния си телефон и чул гласа на майка
си. Докато разговарях с нея осъзнах, че нищо не виждам наоколо, сякаш е
дълбока нощ. Питам я колко е часа? Оказа се късно сутринта. А пред очите
ми сякаш е разлята кафяво-червена мръсна боя. Тя беше изпълнила всичко
около мен", припомня си Станислав, "Движа ръката пред лицето си и не я
виждам. Отидох пред прозореца, разтворих щорите - същите петна. Обърнах
се и се върнах в леглото.
Два дни лежах объркан, напълно вцепенен от ужас как ще живея
оттук-нататък. След това тръгнах по лекари. Оказа се, че е последица от
прогресиращ диабет. Срещат се такива усложнения, но обикновено зрението
намалява постепенно, а у Станислав се случило за една нощ. Претърпял
четири операции, но нищо не се променило. Зрението се възвръщало, но не
в цялост и само за няколко месеца. Последният път опитният хирург го
потупал по рамото и му казал: "Нищо повече не може да се направи.
Започни да се учиш да живееш с това".
Вечер Стас вижда светли петна около лампите, а през деня в стаята -
контурите на прозорците. Останалото попълва чрез паметта и въображението си.

Особена среда

Наложило се не просто да се научи да се ориентира в пространството.
Главата му кипяла. А въображението му рисувало в тъмнината бели
очертания на предмети, струвало му се че ще се блъсне във вратата или ще
падне на дивана. Продължило дотогава, докато светът не се преобразил от
черен и плосък в тъмен и обемен.
Майката на приятел поканила Станислав на масата и поставила пред него
обикновена чиния с пържени яйца. Той шумно стържел с вилицата по
чинията, опитвайки се да вземе парченце, но така и не успявал. От тогава
се старае да не яде у чужди хора, макар че обича да ходи на гости и не
се задържа вкъщи. До магазина или аптеката може да стигне сам с белия
бастун по заучен маршрут. Но не и да се придвижва в града, дори по
позната улица и затова поръчва такси. Важно е да се подчертава, че
пасажерът е незрящ.
"Излизаш пред входа и търсиш колата по звука на мотора. Не им
харесва, когато удрям вратите им с бастуна и затова бързат да ме
посрещнат", разказва Станислав.
Пет дни седмично той, както и повечето хора, ходи на работа и
преподава компютърна грамотност. Има пет постоянни работни места, без да
се броят уебинарите и уроците вкъщи. Вярно, пари за уроци незрящият
преподавател принципно не взима, казва че му стигат, колкото да се
прехранва. По-рано се занимавал само с незрящи. Но се случило така, че
позната завела сина си(12 г.), на който всички учители отказвали да
преподават. Вярно, не седял на едно място, но схващал всичко от първия
път. Сега Станислав преподава и на зрящи. От неотдавна се занимава с
живеещите в местния дом за ветерани, с участниците в проект на
неправителствената организация "Квартал за Луи" за випускници в домове
за хора с увреждания и с ученици от общообразователни училища в Пенза.


Секретен код

Станислав владее компютъра по-добре от много от зрящите. До
ослепяването, както повечето хора, прекарвал времето си в интернет,
ползвал социални мрежи, свалял си музика и филми, играл на компютърни
игри със стрелба и приключения. И после - край. Компютърната мишка се
оказала абсолютно безполезна, а курсурът - нещо, което не може да бъде
видяно.
Тогава все още нямало Алиса, подкастове също, а телефоните били с
бутони. Необходимо било да намери аудиокниги на компютъра, но не се
оказало никак просто.
Първият си телефон получил от познат - ласкаво го нарича "Моят
Слепсунг". С помощта на приложенията вътре телефонът разпознавал гласа
му и озвучавал текстовите съобщения, нещо което по онова време било
истинско чудо.
След това Станислав чул, че областната библиотека в Пенза има курсове
за компютърна грамотност за слепи. Преминал ги, разбрал че има говорилка
и за компютър, но не всички платформи я поддържат. Сега достъпната среда
се развива не само в реалния, но и във виртуалния свят. Все повече
програмисти пишат кодове, за да се отключи възможността за озвучаване и
т. нар. "ползватели със специални потребности" са им много благодарни за
това.
По метода на пробата и грешката Станислав самостоятелно усвоил
няколко програмни езика, в буквалния смисъл без да гледа. Той е упорит,
седял на компютъра по 15 часа без да става. Когато го изключвал не можел
да намери леглото и не знаел къде се намира.
Сега той прави сайтове по поръчка, монтира музикални тракове, създава
тренажори, помагащи на слабовиждащи и слепи да се учат да работят на
компютър, дори деца, които още не могат да четат и пишат.
В сериозните компютърни фирми прозорците винаги са покрити с плътни
щори, за да не прониква дневна светлина и да няма отблясъци. "А на мен и
без това ми е тъмно и нищо не ми пречи", усмихва се Станислав.

Проста алхимия

В свободното си Време Станислав свири на барабани в група "Алхимия" в
която от трима музиканти двама са слепи. "Искаше и трети незрящ да се
присъедини, но му казахме "Извинявай брат, но все някой трябва да ни
извежда на сцената", обясняват слепите музиканти.
Момчетата изпълняват тежък рок, по собствена музика и текст.
Обиколили с концерти цялото Поволжие, участвали на фестивала "Нашествие".
"Искаме да покажем, че да живееш е възможно и необходимо, въпреки, че
на пръв поглед с теб е свършено. Не си струва да се затваряш зад четири
стени. Светът изглежда малко по-топъл, когато го възприемаш чрез
докосване", признава Станислав "Не е нужно да се самосъжаляваш. Трябва
да запишем албум и да създам програма за разпознаване на фотографии и
предмети. Например, вървиш по улицата и снимаш всичко наоколо, а
смартфонът ти разказва какъв магазин има пред теб и дали има бутон за
повикване на продавачите за "особени клиенти". Последните все по-често
се появяват в супермаркета. Невронните мрежи са умни, само трябва да им
се подскаже какво не достига на хората с ограничени възможности и те ще
се превърнат в техни най-добри помощници.

А как е при съседите?
Олга Лефанова
Експерт на младежки форум ПФО "iВолга":
"Дълго време у нас помощта за незрящите се изчерпваше с отиване при тях,
охкане от съжаление, въздишане и подаване на шоколад. Това вече е
минало. Хората с ограничени възможности искат да работят, да имат хоби,
да създават семейство и да отглеждат деца. В Самара проведохме вече
десети бал, тази година имаше повече от 500 участника. Трудно е да си
зависим. Трябва все някой да е "привързан" към теб. Вместо да напрягаш
някого, разбери как можеш сам да се справиш. Учим такива хора да се
придвижват в града, да си пазаруват в магазина или аптеката. У нас
достъпната среда се ограничава до движение на инвалидни колички, рампата
е върха на прогреса. Но комфортната среда трябва да е доста по-широка.
Не говоря само за сляпо-глухите, които у нас не са никак малко, но не ги
срещаме често, тъй като средата е агресивна за тях."


Превод:
Александър Велков

Дата на публикация:
12 февруари 2020

Източник:
https://rg.ru/2020/02/12/reg-pfo/nezriachij-programmist-iz-penzy-obuchaet-slepyh-rabote-s-kompiuterom.html