Технологиите напредват, но изпитаната методика още не е за изхвърляне

Университет в Колорадо поддържа курсове за ориентиране и мобилност за незрящи. 

Кевин Кук е със завързани очи и използва бял бастун, за да се придвижва по улица близо до Университета в Северна Колорадо (UNC) в Грийли.

"Просто слушам всички звуци от трафика и дали пространството пред мен е чисто", разказва обучаващият се, докато спира.

Кук, който живее в Чико, Калифорния, учи за магистърска степен по "Специално образование и обучение на зрителни увреждания". Програмата е създадена през 1969 г. и е преобразувана в онлайн обучение три десетилетия по-късно.

 

"Много се надявам, че пресичам правилно", продължава Кук, придвижвайки се по улицата.

  Кук е по средата на своя маршрут. Той тръгва от определено място и трябва да стигне до конкретна точка на около шест пресечки.

"Ще  ми кажеш ли къде пресичам сега?" пита той.

"Това е пресечката на 17-та улица и 12-то авеню", отговаря Силвия Кореа-Торес, преподавател в UNC.

След преминаването към онлайн програма всяко лято малка група студенти от цялата страна получават одобрение за курса по ориентиране и мобилност. Преподавател е Кореа Торес.

„Те ще придобият умения да обучават незрящи ученици как да се ориентират и пътуват безопасно и самостоятелно", отбелязва тя.

  Курсът обикновено продължава четири седмици, но през тази година заради Корона вируса е сведен до две. Посещават го 12 човека, разделени в две групи. Допълнително обучаващите се са разпределени по двойки, за да работят в екип по задачите.

"Трябва да усвоим как да пресичаме улицата със завързани очи, да разучим квартала, да проучим специфичните места, по които да се ориентираме къде сме", разказва Ребека Бест, кандидат за магистър и партньор на Кук. Тя върви зад колегата си, наблюдава  и подава обратна връзка. Ще дойде и нейният ред за изминаване на маршрут. Бест е от Канзас Сити, Мисури. В гимназията тя доброволно е участвала в летен лагер за незрящи и слабовиждащи деца. Опитът й бил толкова вдъхновяващ, че  тя решила, че иска да се посвети на този тип работа занапред.

  "Разбрах какво е значението на независимостта за тези деца", твърди тя.

  Бест си припомня за помощта, която е оказвала на децата в конната езда и скалното катерене. 

  "Когато успяваха да правят нещата сами се чувстваха истински независими", разказва тя.

"Чистата свобода, която получиха, когато успяха да го направят сами", добавя тя, "и фактът, че можех да допринеса за това бяха от първостепенно значение за мен."

 

 

"Добър достъп"

 

  След получаване на магистърската степен, повечето студенти ще работят или като ресурсни учители, учители по ориентиране и мобилност или и двете.

  "Слепотата и зрителните увреждания не са чак толкова често срещано явление. Нямаме бум на такива деца", твърди Тани Антъни, държавен консултант за зрителни увреждания, работеща с Колорадския образователен департамент.

Департаментът по образование в Колорадо е идентифицирал около 1200 незрящи и слабовиждащи деца. С тях в целия щат са ангажирани около 100 педагога. Повечето от учениците са записани в местните държавни училища.

  "Това е увреждане, което изисква интензивна грижа е необходимо около теб да има хора, които го разбират", казва тя, "Не че децата не могат да се справят с определени неща, те могат да правят всякакви неща. Просто им трябва добър достъп."

  "Този достъп в голяма степен бе осигурен с бума на технологиите. Обхваща дори основни устройства като телефони, таблети и GPS системи, както и по-специализирани такива,.", добавя  Антъни, "Това променя "правилата на играта" за  училищните райони, деца и възрастни".

  "Това са неща, които разкриват нови хоризонти за незрящи и слабовиждащи"

 

"Подкрепящо законодателство".

  Наскоро се навършиха 30 години от приемането на Законът за американците с увреждания (The Americans with Disabilities Act (ADA)).

Той бе подписан от президента Джордж Буш- старши на 26 юли 1990 г. Актът забранява дискриминацията на хората с увреждания в области като трудова заетост, ползване на публични сгради, обществен транспорт и телекомуникации. Според ADA хората с увреждания имат същите права и възможности като всички останали.

Законът също доведе до технологично развитие и прилагането на тези иновации в сферата на образованието. Например, студент със слабо зрение може да използва софтуер за увеличение на екрана, докато прави стандартизиран тест.

„Това приспособяване и възможността за свързване с тестовия интерфейс е нещо уникално, което законът донесе за хората с увреждания", отбелязва Стефани Енярт, главен експерт по обществена политика и изследователска работа на Американската фондация за незрящи.

  Тя добавя, че ADA е повлиял на училищното образование, но се е оказал революционен за хората с увреждания, желаещи да отидат крачка нагоре в обучението си.

„ADA е наистина забележително законодателство, което широко отваря вратите за достъп до висше образование“, продължава тя, "Това е важно в случай, че е налице желание у човек да се насочи към колеж или към професионално обучение"

 

Законът предоставя на хората с увреждания достъп до същите възможности за работа и обезщетения, каквито са и за останалите  граждани. Технологичният напредък им позволява да бъдат по-конкурентно способни и им дава необходимата сигурност.

  Кишиа Мейсън е незряща и работи в кол център в магазините ARC Thrift, един от най-големите работодатели в държавата на хора с интелектуална недостатъчност и проблеми в развитието. Заема това място около три години.

"Използвам компютър със инсталиран екранен четец. Включително и по време на работа и той наистина ми помага много", разказва тя.

  Кишиа Мейсън е на 35 години. Президент е на Съвета на хора със зрителни увреждания в Колорадо. Израснала в Аврора, тя посещава държавни училища, но научава брайлова азбука и работи със специалист по ориентиране и мобилност.

"Смятам, че едно от по-големите предизвикателства за мен беше да се науча да пресичам улици по права линия, особено натоварените и да запомня различните видове пресечки", каза тя.

Мейсън живее сама в центъра на Денвър и посочва, че придвижването в квартала й става по-лесно с телефонни приложения, които дават словесни указания. Но има едно нещо, на което тя разчита през последните 30 години:  бастунът.

„Посредством белия бастун незрящите са по-безопасни за себе си и околните и съответно по-независими. Без бастуна не можем да бъдем сигурни какво има пред нас."

 

"Тук съм" Студентът със завързаните очи Кевин Кук продължава да ходи с белия си бастун по улица в Грили. Той е почти на финала на упражнението си за ориентиране и мобилност.

"Усещам слънцето на лявото си рамо, което е на изток", обясни той. "И така, ще пресека 12-ти."

Използването на бял бастун в Северна Америка започва от 1930 г. Според Кореа-Торес той е символ на незрящите. Въпреки че технологиите са страхотни, обучението на незрящи и хора със зрителни увреждания как да се движат безопасно, е от решаващо значение.

„Студентите могат да назубрят много теория, но ако те не не са в състояние да се придвижват или пътуват самостоятелно до работните си места чрез обществен транспорт или бял бастун, за да обикалят, вероятността да си намерят работа е минимална, именно поради липсата на тези умения. 

Около 30 минути след като Кук е започнал да обикаля улиците на Грили, той приключва с практическото упражнение. Кореа-торес и Бест чакат с нетърпение заключенията му.

"Добре, мисля, че съм тук", казва той.

"Мислиш ли, или си?" - пита Кореа-Торес.

"Тук съм."

 

 

Превод:

Александър Велков

 

Дата на публикация:

27 юли 2020 г.

 

Източник:

https://www.kunc.org/post/while-tech-improves-mobility-blind-visually-impaired-unc-program-endorses-old-school-tool#stream/0