Претоплен онзиденшен обед или бутилки отлежало вино?!


Отзвук от събранието на териториална организация "Запад" към РО на ССБ

Александър Велков


В навечерието на 100-годишнината на ССБ бе положено и началото на процеса по избор на ново ръководство за следващите 5 години. Той включва гласуване за председатели на териториални структури и пълномощници, след което същото се случва на регионално ниво, за да се стигне до общонационалния вот. Позволяваме си да хвърлим бегъл поглед върху едно от тези важни организационни събития, а именно събранието на то "Запад", местна структура, обхващаща Комплекса на слепите, Люлин и Банкя,наброяваща по списък 249 човека.
  На форума се сблъскаха две гледни точки - на ръководството от последните няколко години, близко до председателя на РО София, който направи нов опит да се кандидатира с обещанието, че ще продължи да търси средства за ремонти в Комплекса на слепите. Другата - на желаещите промяна в столичната структура или по памет цитирам едно от изказванията, дочуто на улицата - да свърши турското робство. След бламирането на Асен Алтънов като пълномощник в собствената му организация (ТО "Север"!) той направи опит да бъде избран за пълномощник в още две - на ТО "Юг" и ТО "Изток". Появявайки се на "люлинското" събрание, Председателят, който ще заема поста още около месец, заяви, че повече няма да участва в управлението на организацията. Няма как 15-годишно председателство, особено на един деен човек,  да не бъде изпъстрено със слаби и силни страни. Въпреки че не това е целта на този текст, маркираме някои от тях, за които го хвалят и съотв - го критикуват. Позитивното: цялостен ремонт на къщата на Симеон 110 и огромни суми (било от дарения, било по програми), вложени в Комплекса на слепите, организиране на мащабни културни и спортни събития, набиране на огромно количество хранителни продукти, уговаряне на добри тарифни планове към А1, установяване на контакти и лобиране към различни  институции - Кметове, директори на Бюра по труда и т. н. Слабостите: кадровата политика, донякъде нефокусираната и не винаги експертна намеса по отношение на достъпната среда в София, принципът по който се изразходваха непрекъснато нарастващите бюджетни средства, подходът при контакт с дарителите   и т. н. Опирайки се на постигнатото той без съмнение се е надявал, че ще бъде преизбран за последен мандат, както сам обяви. Но ситуацията през 2020 се оказа доста по-различна от 2007. Тогава РО-то беше разтърсвана от скандали, сменяха се председатели, бюджета беше на нулата и общо взето структурата приличаше на разграден двор. През този относително дълъг период бяха направени крачки напред в някои отношения и такива назад - в други. Явно е, че хубавите неща са забравени, а лошите - изтъквани на все по-преден план. И безпристрастната оценка за направеното, както впрочем се случва доста често, ще бъде отложена във времето. Великолепен художествен анализ с психологически елементи за разигралите се в последно време задкулисни процеси е направил д-р Иван Янев (линкът по-долу). Трудно би могло да се направи по-точно обобщение. 
 
https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=2657354947912550&id=100009142135498
   
  Но да се върнем на събранието. След доста колебания и оповестен сред хората отказ да се кандидатира за нов мандат досегашната председателка и близка до текущото РО-ръководство, Стоянка Куманова промени решението си в последния момент. Този път, за разлика от предния й единодушен избор, тя бе изправена пред добре организирана опозиция. Подготовката включваше звънене по телефони и съставяне на списъци за присъстващите. Може би са били разделяни на 3 групи - наши хора, колебаещи се(подлежащи на допълнителен агитпроп) и свободни електрони. Стигна се и до нещо рядко виждано - изведнъж интересът към събранието стана толкова голям, че някои, които нямаха възможност да присъстват си бяха направили труда да си извадят нотариално пълномощно.
  В 10.00 в клубното помещение на бл. А на бул. Европа с капацитет около 100 души, тази цифра бе надхвърлена, тъй като освен стотината члена присъстваха и придружители. Предложението те да излязат бе контрирано веднага с всъщност разумният аргумент, че някой може да се нуждае от помощ и, че организаторите са длъжни да осигурят нормални условия. При липса на друг подходящ кандидат за водещ бе избран Хари Хараламбов, обикновено доста подготвен що се отнася до съюзните разпоредби. Изпълнявайки същата функция на предишните три софийски събрания г-н Хараламбов бе на път да завърши успешно един своеобразен анибалов поход, за разлика от именития картагенски военачалник, живял 22 века по-рано и имал смелостта да преведе слонове през Алпите. Доброволното и всъщност трудно предотвратимо отстъпване на позицията на модератор, която едва ли някога на събрание се е заемала от безпристрастен човек, беше първият индикатор за развилите се по-късно събития.   Единственият пропуск на доста агресивно настроените противници на статуквото може би беше, че не си бяха подготвили и преброители и отнемайкъде бяха избрани наличните в помещението. Първата задача на последните бе да сметнат гласовете за Комисията по избора, временният орган, следящ за коректността на вота. И със и без тричленката от отбора на бъдещия председател, резултатът беше лесно предсказуем. Стоянка или както е позната сред хората, Таня Куманова бе пенсионирана от председателското място и УС на 45 годишна възраст, победена от вече настоящия председател Красимир залев с преднина 2 към 1. Впрочем за голямо нейно облекчение. Отношението бе толкова недвусмислено, че дори никой не си даде зор да я поздрави за досегашната и работа и поне формално да я поканят в ръководството. Всъщност май някой все пак се осмели, но тя побърза да си даде отвод.
  Рекапитулацията: в ТО "Запад" бе извършен абсолютно законен и издържан по всички правила на демокрацията демонтаж на доскорошните лица в организацията. От досегашните 8 пълномощници оцеля само един - Владимир Видулов. Избраните хора, които с изключение на водещия и вече член на УС Хари Хараламбов са от поколението на родените през 50-те и 60-те години - някой наближават шестте десетиллетия, други ги надхвърлят. Ако трябва да обобщим професионалния ценз - двама адвокати и няколко бивши и настоящи служители в предприятието. Нагласите: негативно отношение (от лично или професионално естество е трудно да гадаем) или към Асен Алтънов или към Донко Ангелов или и към двамата заедно.
  Заслужават внимание още два щриха около това събрание. Първият - по повод отразяващата го специализирана медия за незрящи: радио "Брайл ФМ". Точният момент, когато присъствието на журналисти и желанието им да снимат и записват би следвало да бъде обявено бе  в началото - след съобщаването на гостите. Това не се случи и впоследствие една от слабовиждащите в състава на досегашния УС забеляза, че се правят снимки. Доста неприятен епизод, отразен коректно от председателстващия, работещ именно в това радио.
  Вторият щрих - прочетения доклад. Докладът, съставен от пишещия тези редове беше  доста обемист - отчитането на голям период, желанието да се обхване и коментира всичко най-важно, липсата на опит при писането на такива документи за по дълги периоди - това все пак са само оправдания. Допълнителните утежняващи обстоятелства бяха проблемите с озвучителната система и наличието на предпазни средства. Докладът, наречен от водещия "тюрлю-гювеч", слагачески, роман и др. може би прилягащи му определения действително доста забави събранието. Редно е да се спомене и едно допълнително обстоятелство - още от началните минути, дори през маските пред носовете на присъстващите се усещаше мириса на кръв или най-малкото на желанието да бъде пусната такава. Например, показаха го вялите аплодисменти в раздела за наградите на Марина Петкова и Стоян Васев и поздравленията за Андриан Асенов - по повод победата му в "България търси талант" и завършването на образованието му.
  Протеклото вчера събрание, за което вероятно ще чуем и коренно различни мнения, е повод да си зададем някои въпроси. Част от тях биха могли да бъдат: "Подходящ ли е досеганият формат на провеждане през 2020 г. ?", "Трябва ли да се даде възможност на желаещите да присъстват да прочетат доклада и да подготвят въпроси около него или просто да изпратят предварително питания, отнасящи се до дейността на ТО или РО-то, "Допустимо ли е публикуването на докладите, дори не съвсем публично(в сайт с потребителско име и парола), след като информацията там рядко е конфиденциална.", "Можем ли да мислим за професионална администрация, която да подпомага местните структури при подготовката на събранията -  начин на провеждане, протоколи и пр.", "Има ли резон да се въведе практиката кандидатите за един или друг пост задължително да го обявяват предварително и да разпространяват принципите и програмата, съобразно която ще работят?", "Нужно ли е специализираните медии да спазват някакви етични стандарти при отразяването на организационни събития или за тях тези стандарти не важат поради твърде голямата локалност - както на събитията, така и на медиите".
  Съвсем приемливо е да се даде разумен срок на новото ръководство на ТО "Запад" да се ориентира в обстановката и да поеме регулярните си ангажименти в една не чак толкова голяма структура каквото е местното ТО. Тепърва ще разберем дали поемането на контрол върху него е само трамплин към нещо повече. В края на събранието председателят си даде шестмесечен срок да подготви програма. Може би още на следващото събрание след година  или по-малко ще са се избистрили съвсем първите признаци за това дали пукотевицата на неговия 10 ноември, както сполучливо се изрази Хари Хараламбов в разговор с Асен Алтънов, малко преди началото на събранието, се дължи на добре отлежало в тъмни изби качествено вино или на дрънкане на купички от алпака (толкова популярни преди въпросната дата), с които е подгряван подготвения за сервиране на членовете онзиденшен обед.