Татарски режисьор постави в Москва спектакъл по картина на Брьогел

"Да сложиш прът в нечие колело", "Да седиш като на игла", "Да си пуснеш брада като на Христос".     Това са само 3 от 100 стари холандски поговорки от известната картина на Питър Брьогел Стари "Объл свят". Разглеждането й може да отнеме няколко часа, но това не спира Туфан Имамутдинов. Режисьорът помолил шестима незрящи и сляпо-глухи актьори да изберат няколко израза и да направят пиеса по тях. „БИЗНЕС Онлайн“ гостува на едно от първите представления - в центъра Майерхолд. 

  „Нещо повече от сельодка" - това е името на новия спектакъл, наскоро влязъл в репертоара на  едно от основните експериментални театрални места в Москва, Майерхолд. Поставя го бившият главен режисьор на Казанския младежки театър Туфан Имамутдинов. Мистериозно име на продукция, базирана на също толкова мистериозна картина. Преди повече от 450 години холандският майстор Питер Брьогел Стари създава своите невероятни „Фламандски пословици“ или „Объл свят".  На малка, само 117 х 164 см, дървена повърхност, художникът побира няколко десетки символа и сто мъдри и иронични поговорки.

 

Някои от тях отдавна са излезли от употреба, така че вече не е възможно цялостно тълкуване на картината. Но това не е и целта на пиесата. Вместо интерпретация на художествен шедьовър, на зрителите се предлага буквално да обърнат съзнанието си, изградения си мироглед с главата надолу и да станат свидетели  на едно от най-необичайните представления в живота си.

Самият Имамутдинов, неотдавнашен претендент за „Златната маска“ за пиесата „Алуки“ в сътрудничество със същия център за творчески проекти „Включване“, обяснява избора на тема в разговор с „БИЗНЕС Онлайн“ по следния начин: „Не за първи път работя по картини. Поставял съм спектакъл по ранния период на Ван Гог, който направихме в Младежкия театър с Анна Гарафеева, след това имаше постановка по картините на руския художник Валентин Губарев и мюсюлманската живопис на Шамаил. Следователно идеята за работа с картината на Брьогел „Фламандски пословици“ не възникна от нищото. В общи линии имах представа накъде можем да поемем и какво не сме опитвали. Вероятно това е най-интересната от всичките ми творби. И смисълът тук не се свежда само до темата, но и до героите. Специални герои. Брьогел е първият художник, който изобразява хора със специални потребности“, отбелязва Имамутдинов. - "Определено им е сравнително периферно място в картината. Изглеждат незначителни. Наистина е трудно да се забележат, докато не се вгледате внимателно. А това от своя страна е много образно и актуално. Така се случва в обществото ни и днес"

 

Те са само шестима

 

  Въпреки че в продукцията участва пълноценен екип от професионални автори - режисьор, хореограф, композитор, музиканти, плюс подкрепата на „Включване“, Пушкинския музей, благотворителния фонд „Изкуство, наука и спорт“, културният център за  социално включване „Тверская 15“ - рамката на пиесата е изградена именно от артистите - и по точно от незрящите и  сляпо-глухите. 

  Те са само шестима - трима сляпо-глухи, двама незрящи и един с остатъчно зрение. С помощта на тифло коментатор те разгледали картината, избрали фрагментите и съответстващите им пословици и след това написали текстовете, които се превърнали в основа за сценария на продукцията. Научаваме всичко това преди началото на представлението - от Татяна Медюх, директор на центъра за изпълнение на творчески проекти „Включване“.

„За нас беше важно да покажем, че хората с увреждания не са ограничени в творчеството. Те не се нуждаят от никакви "патерици", които да пишат текстове и да разработват танци специално за тях. За мен беше важно, че от шестима артисти трима почти никога не бяха излизали на сцена. Надежда Голован и Алексей Горелов играят от три-четири години, така че са свикнали в по-голяма степен. Това че те сами направиха спектакъла беше част от творческата и терапевтична цели. И ако занапред изявят желание да се изявяват самостоятелно, у тях  да не възникне мисълта „няма да се справя", признава Имамутдинов.

  На сцената цари тъмен мрак. Отнема известно време докато зрителя привикне. Вляво, над пюпитъра (музикалната стойка) мъждука слаба лампа.  Там седят музикантите - Анна Тончева и Роман Ломов. И двамата са специалисти по историческа музика от Средновековието. Постепенно мека светлина изпълва сцената и зрителят вижда останалите участници в пърформанса. 

И шестимата седят рамо до рамо на сив диван и се усмихват искрено.

Изведнъж най-възрастната актриса Надежда Голован скача и започва експресивно да дирижира импровизирания оркестър - музиканти, изпълнители и дори тифлокоментатора Вера Февралски, която акуратно се е разположила на стол вдясно от дивана. "Изглежда, че няма да е скучно", чува се от близкия стол. Да, никой няма да изнася лекция за холандската живопис или да провежда семинар за проблемите на незрящите. И все пак - какво ще се случва?

  В началото - историята. Очарователната блондинка Наталия Горок медитативно и по добър ежедневен начин си припомня приятен летен ден. Дошъл е да я посети приятел (между другото, той седи вляво от нея), и старата й мечта - да играе ролята на Спартак в балета на Хачатурян. Самият Алексей Горелов (споменатият приятел) не говори в пиесата. Но тя танцува. Толкова много, че по лицата на присъстващите се разлива блажена усмивка. 

  „ХОРАТА С РАЗЛИЧНИ възможности ИМАТ ПРАВОТО на собствена интерпретация".  Терапевтичният ефект също е запазен. При това не само за актьорите, но и за самите създатели. „Винаги, когато работите с хора със специални потребности,  научавате по нещичко от тях. Най-малкото това, че обичайните закони, по които се изгражда едно представление, не работят тук. Много е трудно за незрящ или сляпо - глух човек да научи дори елементарен текст. За тях не важи метода за запомняне по визуален принцип. Те притежават друга изразителност на словото, на телата. И това е тяхното предимство “, признава режисьорът.

В пиесата няма нищо излишно. Всичко е просто, минималистично и същевременно детайлно и символично. Когато звучи музика, тя е създадена от брилянтния руски композитор и философ Владимир Мартинов, ако говорим за костюмите те се вписват в цветовата схема на картината на Брьогел, ако трябва да опишем отделните разговори - те не се отнасят за буквалното и очакваното, а за личното, красивото и искреното.

  И колко лесно незрящите актьори преодоляват ограниченията от липсата на зрителен контакт, общувайки с колегите си с потупване по коляното на партньора до тях. И отново танцуват, летят по сцената, отново и отново си помагат и споделят взаимно вътрешната си светлина. 

  Не забелязвате веднага как неангажиращите разговори преливат в настоятелна молба: „Затворете очи“. Залата не реагира, но светлините угасват. И отново: „Затворете очи“. Част от публиката послушно изпълнява. „Отворете" - звучи от сцената, гласът се носи насред тъмнината. И пита: „Усещате ли промяна?". Човек се чуди дали това е актьор или самото ни подсъзнание. 

  „Само половината от актьорите нямаха драматичен опит. И това не беше пречка за създаване на перфектна атмосфера. Напипахме това още в началния етап, обсъдихме защо е важно те да изберат пословиците и да напишат текстовете“, разказва Имамутдинов. - За нас беше важно да не се фокусираме върху темата "слепота". Не е необходимо да присъстват фрази от типа „виж как ние възприемаме света" или "Търсим съжаление". В пиесата акцентът е съвсем друг. Хората с различни увреждания имат право на собствена гледна точка. Струва ни се, че можем да си говорим с тях само за физическия им проблем. Всъщност, те са готови да говорят по най-разнообразни теми.

 

 

* Смисълът на поговорките в началото е следният - "Да сложиш прът в нечие колело" (да объркаш чужди планове), "Да седиш като на игла" (тук еквивалент е нашият израз "Да седиш като на тръни" - неспокойно, в очакване да се случи нещо), "Да си пуснеш брада като на Христос" (да скриеш измамата под сянката на благочестието) - Бел. прев.  

 

Превод:
Александър Велков
 
Дата на публикация:
4 февруари 2021
 
Източник:
https://www.business-gazeta.ru/article/498001