Анкета: "Какъв мобилен телефон ползвате?" - резултати и анализ

Александър Велков

  Целите на настоящата анкета, чието време на провеждане съвсем
преднамерено беше планирано около преподписването за Комуникационната
група на ССБ, бяха да се очертае приблизителен профил на предпочитанията
на незрящите потребители за мобилни телефони и да се маркират проблемите
в близък и средносрочен план. Имайки предвид скромността на извадката
едва ли можем да говорим за представителност. От друга страна, понякога
(впрочем това се оказа релевантно и в този случай) едно изследване
просто потвърждава с количествени индикатори неща, които вече са ни
известни.

     Нека започнем с количествените данни. В анкетата се включиха 20
слабовиждащи, споделили моделите на 22 телефона, които ползват.
Получихме отговори и от 15 незрящи и ползваните от тях 17 телефона. Ето
и два от коментарите към отговорите:

1.
Незряща
 ползвам Нокия със Symbian. На ясно съм, че вече такива не се намират
на пазара. В случай, че ми е нужен нов телефон бих ползвала телефон
Нокия без операционна система, но с клавиатура. Или друг телефон
например с Android, но да има клавиатура. Клавиатурата е най-важна за
мен. Ползвам го за разговори. За интернет ползвам само компютър. Не
желая да се уча да работя с тъч екран. Използвам от части т.е. само това
което може да се прави с клавиатурата и MLS easy гръцкия телефон.

2.

Ето ги и моите отговори на зададените от вас въпроси:
1. Напълно незрящ ли сте или с остатъчно зрение?
Имам остатъчно зрение.
2. Какъв телефон използвате?
Към момента използвам мобилен телефон Nokia 8.1 с операционна система
Android (към момента – с версия 10, Android One). Управлявам
устройството чрез сензорен екран (то няма вградени хардуерна клавиатура
и/или навигационни бутони). От както купувам мобилни телефони, винаги са
нови, тъй като държа на наличието на гаранция (дано не се стига до там
да ми се налага да купувам устройства втора употреба). Обикновено взимам
устройства от ниския или най-много средния ценови клас (според бюджета,
с който разполагам в дадения момент), тъй като смятам, че закупуването
на устройство от висок клас би било неоправдана инвестиция, спрямо това
за което бих го ползвал. Избрах устройство с Android пред такова с iOS
поради следните причини, подредени от най-важна до най-маловажна:
• Прекалено висока цена на устройствата с iOS, спрямо това, което
предлагат като функции и технически параметри.
• Липса в iOS на български речев синтезатор/глас (използването на руски
глас за мен не е приемливо решение).
• Твърде много ограничения за начина на работа и използване на
устройствата с iOS.
• Липса на локализация на български на интерфейса и вградените в
операционната система приложения в iOS.


  Гамата на използваните от незрящите телефони е разнообразна като
модели, но предвидима що се отнася до марките. Сред тези с бутоните все
още се срещат представители на Nokia (e51 с операционна система
Symbian), след които хронологично следват LG Wine Smart, Samsung Folder
2 и MLS Easy TS. Сред тъчскрийните наблюдаваме море от Самсунги - от s5
до най-новите s21. Същото е положението и с a серията. Тук таме за цвят
се мярка по някой HUAWEI и дори имаме Айфон.
  Очевидно Самсунг се наложи като предпочитан мобилен спътник.
Интересна е причината, поради която част от потребителите бягат от този
шаблон. Андроидските Нокии се избират от незрящи заради по-ниската им
цена и доста добри качества. Към Хуавей посягат по-смелите - 
експериментаторите. Разбира се, целенасоченото закупуване на такъв
телефон е по-скоро рядкост - обикновено е наследство от близък и
всъщност се подхожда към него с нагласа от типа "Ако стане стане",
имайки предвид достъпността и поведението на Speech Lab (Гергана).
Последното твърдение е резултат от разговори с притежатели на такива
телефони и в никакъв случай няма претенции за представителност. В
анкетата ни е попаднал един горд собственик на Айфон, но всъщност знаем
че в България този представител на тежката артилерия във всяко отношение
се ползва от няколко десетки зрително затруднени.
  Любопитно е, че при слабовиждащите броят на потребителите, които не
са наясно точно какъв модел ползват е доста по-голям. И тук Samsung е
абсолютен доминант. Част от  моделите в обръщение са a8, a20, a30, m21,
s10. iPhone също присъства, както и представители на xiaomi, Nokia (със
и без бутони), MLS и LG (последните два с бутони)  и дори таблет, чрез
който отговорилият на въпросите ни потребител провежда разговорите си.
Това, което не е отразено в анкетата, поради профила на участващите, е
употребата на телефони с бутони без говорещ софтуер. Подобни устройства
са подходящи за потребители, загубили зрението си на 50 и повече години.
Те нямат нагласата тепърва да се обучават да работят с говорещ софтуер.
Разбира се, винаги има и изключения от това правило.
  На базата и на тази анкета, но по-скоро на цялостни впечатления,
натрупани през последните няколко години относно ползваемостта на
мобилни устройства от незрящите в България, бихме могли да формулираме
няколко важни краткосрочни и средносрочни цели по пътя към подобряване
на условията в тази насока:

1.  Създаване на нов глас за мобилни телефони, който да работи без
проблем под най новите версии на Андроид
 Това се очаква да се случи през лятото на 2022 г.;

2. Осигуряване на достатъчно голям брой качествени и в същото време на
оптимално ниска цена мобилни телефони с физическа клавиатура;

3. Повишаване компетентността на незрящите по отношение работата с
таблети и мобилни устройства
Тук можем да говорим за работа на две нива. От една страна -
целенасочена подготовка на преподаватели, техници, специалисти, които да
оказват компетентно съдействие. И от друга - разширяване на курсовете
като традиционен подход и създаването на различен тип онлайн инструменти
(форуми, пощенски списъци, платформи), като по-иновативен такъв.

  Въпреки че едва ли скоро това ще бъде признато законово,
действителността отдавна показа, че мобилните телефони са абсолютно
незаменимо помощно средство за незрящите. Затова и предоставянето на
евтини, качествени и функционални устройства би следвало да бъде
първостепенен ангажимент на неправителствените организации и Държавата.