Кюфтета с гарнитура на 4 часа и халба бира на 12 Достъпни ли са ресторантите у нас за незрящи?

            Александър Велков 

Отношението към незрящите клиенти в заведенията за обществено хранене е тема, не особено широко застъпена , както като анализи, така и като конкретни практики, дори и в държавите, където равнопоставеността на хората с увреждания отдавна  са възприети  за кауза и национална политика. Причините са няколко, но основната може да се обобщи с пет  думи – суровите закони на конкурентния пазар.

Бизнес оцеляването изисква влагане на основните финансови ресурси за задоволяване нуждите на средностатистическия масов потребител. Профилът на клиента със зрително увреждане изглежда различно. Той не е представител на многоброен вид, не е от най-платежоспособните и  би предявил твърде специфични изисквания, задоволяването на които  ще коства време, пари и главоболия, чиято възвръщаемост във финикийски знаци не винаги е гарантирана.

На пръв поглед, разглеждането на ситуацията „незрящ клиент – служител в ресторант”  звучи като нещо твърде абстрактно и незначително, сравнено с далеч по сериозните прегради, с които хората без зрение се сблъскват – неадаптирано образование, невъзможност за трудова реализация и пр. Тук е мястото да си припомним народната мъдрост, че дребните камъни обръщат колата. Съществуват цяла поредица подобни, уж  безобидни неудобства, лавинообразно стоварващи се върху хората с подобно увреждане, за да задушат, и без това неуверените им опити да заживеят нормално. 

В BG ресторант – с бастун и повечко търпение 

Факт е, че културата на отношение към незрящите в българските заведения е на изключително ниско равнище.   В София съществува практика за разпечатване на брайлови менюта. Към тях от Националното читалище на слепите „Луи Брайл 1928” разпространяват и списък с правила, предназначени за персонала на заведенията и спомагащи посетителят с нарушено зрение да се чувства конфортно. Този плах опит за контакт между две от страните(организации за незрящи и бизнес субекти) за промяна на статуквото е по-скоро екзотично изключение,   потвърждаващо правилото, че за такъв тип достъпност нито се мисли, нито се предприемат конкретни стъпки.

  И ако актуалността на въпроса за отношението към незрящите вътре в самото заведение може да се постави под съмнение, то напоследък все  по-широко  в публичното пространство се коментира  темата за зачестилите случаи на недопускане на кучета водачи до различни обекти, включително ресторанти, кафенета, магазини  и пр. Места, в които се предлага храна, било то пакетирана или не. Симпатичните  игриви рунтави любимци явно довеждат до ужас клиенти и собственици, прекланящи се пред  модерния култ за   абсолютно стерилна среда. Разбираемо е желанието да се преборим с така типичната за нас мръсотия, но е редно и да се замислим дали не отиваме  в другата крайност. И доколко ще ни навреди един компромис, в този специфичен случай. Законодателството дава право на хората с увреждания, но скритата съпротива против спазването му е налице.

    Именно  с това се опитват да се преборят от фондация „Очи на четири лапи”, чрез кампанията си „Отвори очи”. В заведенията,  етикетирали се доброволно със стикера на кампанията промяната  вече е започнала. За щастие има и достатъчно такива, макар и без стикер, където не се налага допълнително убеждаване. 

Там носят на ръце и плащат такси от ресторанта до вкъщи

 Чисто психологически, като нация, сме свикнали да разсъждаваме, че извън нашата територия, дори и на педя, нещата се правят и се случват на много по-високо равнище. Макар да има какво да се научи от чуждите практики такова впечатление, поне по отношение на разглежданата проблематика, би било измамно. Общо взето случаите, в които е отделено специално внимание на достъпността за незрящите в заведения за хранене, поне според световното всевиждащо око – интернет, са сравнително редки. 

Някои ресторанти по света предлагат менюта, отпечатани на брайл(САЩ, Франция) Има и   версии с уголемен шрифт за клиентите със силно намалено зрение.  Намират се и собственици,  отчитащи че уеб-страницата им би следвало да е достъпна за всички клиенти и, че  менюто няма как да бъде прочетено, ако е под  формата на снимка. 

                  В ресторанта – като във влакче на ужасите 

           Трудностите за незрящия в един ресторант могат да бъдат   от най-разнообразно естество, в зависимост от неговата мобилност и контактност. Сигнализирането за нова поръчка или за заплащане на сметка,  слагане подправки на храната, наливането на течности  – това са все потенциално деликатни ситуации. Ако си  с нарушено зрение може да изпитваш притеснения, че докато  стигнеш до WC-то, маневрирайки покрай масите с бял бастун или куче, ще  бутнеш  нечия чаша и ще предизвикаш  суматоха около себе си. Или срам от това, че трябва да опипваш разположението на обектите във и извън чинията. 

            Трябва ли специално да се учим да обслужваме незрящи?  

           Със сигурност зад отговора на този въпрос могат да се сложат много „ако”. Какъв е смисълът, ако мога да попитам самият незрящ как да постъпя? Ами ако в заведението ми никога не влезе незрящ защо да си пълня главата с глупости?! Такъв тип ограничено, поне от гледна точка на зрително затруднените,  мислене, ако не приемливо, то поне е донякъде разбираемо за един  дребен собственик. Но не и за големите вериги, които често се бият по гърдите, изтъквайки своята социална политика и отговорност. Посока, в която би могло да се работи е създаване и утвърждаване, с помощта на държавата, на разумен регламент за виртуална и физическа достъпност на заведенията за обществено хранене – отделна наредба, или част от закон.  Подобен текст би  могъл да указва, например, че в определени  ресторанти са длъжни да осигурят възможност за достъп до менюто си на максимално голям брой незрящи. Алтернатива или допълнение към  брайловото може да бъде меню в аудиоформат, записано на евтин и опростен за управление китайски плеър.

            Друга посока, в която е хубаво да се    поеме е разработване на система от правила и включването им в образователния процес. Те биха могли да бъдат изучавани от бъдещите специалисти в ресторантьорския бизнес – сервитьори, бармани, управители и пр.Да кажем, един начинаещ сервитьор може  да се  ограмоти  за  това как да подходи спрямо незрящия при разясняването на разположението на храната и напитките, как да го заведе до тоалетната или изхода, по какъв начин да му подаде рестото и пр.  Съвсем естествено е присъствието на зрително затруднени експерти като консултанти по изработване и прилагане на такава методика.

                 Не липсват и мнения в средите на самите незрящи, според които  целият този шум е прекален и, че  едва ли не се прави от мухата слон. Основен аргумент на привържениците на тази теза е, че в резултат на междукултурния диалог по естествен път хората ще се обучат едни други. Вероятно   има случаи,  когато това   работи , а в други – най-много някоя шопска салата да остане без оцет. Научените от неволята може и да повторят от същото, а останалите – или ще ползват придружител, или ще  възприемат полезния урок, че  в доста от ежедневните ситуации, когато си незрящ и трябва да разчиташ само на себе си скромността не краси човека. 

              При разглеждането на проблемите с достъпността до заведения за обществено хранене бихме могли да подходим емоционално или прагматично. Емоционалният подход неминуемо ще ни доведе до приказки под юргана и достигане до изводи от типа „Гадните западни и американски капиталисти   идват тук и си разиграват коня и дори не се посвеняват да се подиграват с горките незрящи хорица”. И държавата стои отстрани и бездейства.”. Прагматичният включва установяване на контакт със страните, от които зависи промяната. Контакт,   за чието поддържане активната роля  би трябвало да  принадлежи на неправителствените организации.   

           Особено заведенията от американски тип, макар да имат доста кусури от различно естество, са преминали през дресировката на съдебната система в развитите демокрации. До такава степен, че са склонни да изписват „Горещо” върху чашите с кафе, за да не бъдат осъдени за милиони долари. Най-интересното е, че освен бургерите и мебелите в правилни геометрични форми те донесоха със себе си  и  етикет за работа с клиенти, оформен през дългата им история. И тези правила се спазват, макар да са изкуствено присадени в изостанала във всяко едно отношение държава като нашата. Побутвайки бавно и полека скърцащия й механизъм не трябва да забравяме, че понякога има и пряк път. Щом са стигнали до ниво на адекватност да направят тоалетни, достъпни за хора в инвалидни колички, може би не е невъзможно да помислят и за адаптирани менюта и, като цяло промяна на концепцията си при обслужване на незрящи.