Алеята за незрящи – почти на 13, но вече с повехнала хубост - Жени Методиева

     “Международният ден на Белия бастун - 15 октомври, бе отпразнуван от слепите в столицата с откриването на Ботаническа алея за незрящи в парк Витоша. Трикольорната лента преряза главният секретар на Националния съвет по горите доц. Стипцов.

     Пътеката има различни настилки и ниски парапети, които позволяват ориентирането с бастун. Плочи водят към растителни обекти за опознаване, където на поставка с брайлов шрифт е отбелязано наименованието и характеристиката на отделното растение. Ивица от дребни камъни сигнализира за преминаване на мост или за начало и край на алеята. На няколко места са обособени кътове за отдих, където човек може да отпочине и пийне планинска вода. Ландшафтът е красив. Наблизо има две изкуствени езерца.” Това е  материал, публикуван в списание „Вестител” през 2000г, а днес – 13 години по-късно, реших да установя какво е положението на тази алея.

     Колата ни спира до Дендрариума. Някои от стълбите са изкривени ,  други  изобщо липсват. Отляво – до пейките, една кофа е бутната, а съдържанието й разпиляно. Има хора, но никой не си прави труда да я вдигне или поне да събере боклуците, простиращи се в радиус от няколко метра. Виждам и опоменатите по-горе две езера – едното е  тинесто и пълно с паднали листа, другото – с мръсна, зеленееща се вода, но с красив папрат. След по-малко от 100 метра в ляво  забелязвам табела, указваща, че тук се намира  алеята за незрящи. Тръгвам по чакълесто-песъчливата настилка. Вниманието ми веднага привлича салфетка до едно от първите дървета, последвана, малко по-надолу, от найлонов плик. През целия път са поставени  табели с надписи, обозначаващи растителните видове. Всяка е разделена на две половини – отляво информация за съответното растение е изписана на плоскопечатен, а отдясно – на брайлов шрифт. Част от брайловите надписи са леко изтрити. Повечето от дърветата и храстите са точно зад табелите , но има и липсващи.Изсъхнали са. Подобна съдба е сполетяла и повечето дървета от лявата страна. Поне това е първото ми впечатление, докато не  съзирам на места в короните им рехава зеленина извисяваща се над сухите клони. Сякаш животът се опитва да ни убеди, че  все още не е казал последната си дума и му предстои, за кой ли път от милиони години насам, да надделее и  избуи отново. А може би  е последен  вик за помощ,  предсмъртен спазъм, преди да затихне завинаги и да възникне другаде – в някой по-уютен кът от синята планета, някъде, където хората ценят и пазят това, което имат.

    Ниските парапети, все още се явяват преграда за туристите, но не и за  тревата, листата, на места дори за виещите се храсти, които са на път да ги превземат. Оглеждам се за специфичната настилка, но не я намирам. На мястото за отдих има – 2 пейки – мръсни, но иначе напълно здрави.

    Като цяло алеята, както и Дендрариума, са в добро състояние. За възвръщане на предишния блясък е нужно малко усилие, заинтересованост и старание, а не непосилен труд - да се отрежат храстите покрай парапета и да се изчистят пейките, да се съберат боклуците. За жалост, при растителния свят нещата стоят по-различно – тук явно се налага не поддръжка, а възстановяване – засаждане на нови дървета, може би дори отсичане на изсъхналите, почистване на двете езера. Необходимо и потребно е да възобновим красотата на този проект, на тази природа, иначе тя ще продължава да се руши и разпада, докато накрая не останат само мръсните пейки, разбитите стълби, изсъхналите дървета, тинята и бурените. И съжалението, че не сме успели да опазим тази прелест. Така че е редно да действаме, да се мобилизираме  и да намерим начин да оправим това, което сами, поради немърливостта си, цялостното си безразличие и апатия, сме разрушили. Защото, ако не го  сторим сега, едва ли ще имаме сили да го съградим отново. А подобен начин за докосване до растителния свят и природните богатства от незрящите е нещо уникално в световен мащаб. Нещо, което ние вече имаме, но се разпада бързо и безвъзвратно, рухва, също като отношението ни, деградиращо от 13 години насам, към проекта, така неповторим и значим сам по себе си, важен за тази група от обществото ни.