В „ТЪМНАТА СТАИЧКА” – ПРЕД ПОГЛЕДА НА ГОСПОД, АСИСТЕНТА ИЛИ АДМИНИСТРАТОРА Тайният вот – невъзможен за незрящите у нас
В „ТЪМНАТА СТАИЧКА” – ПРЕД ПОГЛЕДА НА ГОСПОД, АСИСТЕНТА ИЛИ АДМИНИСТРАТОРА
Тайният вот – невъзможен за незрящите у нас
Жени Методиева
Замисляли ли сте се как гласуват хората с увреждания, как упражняват правото си на глас, какви са трудностите, които срещат в „тъмната стаичка” и могат ли наистина да запазят в тайна вота си?
В България практиката е една и съща от както се помним - попълването на бюлетината се извършва с помощта на придружител, тоест в кабината с човека със зрителни увреждания, например, влиза и друг, който отбелязва вместо него избора му. Но не са ли лишени по този начин от демократичното си, конституционното право на таен вот всички те? Нима не са възможни други варианти? Оказва се, че опции има, при това не малко, но какви са плюсовете и минусите, както и причините все още да не са приложени?
Основната пречка са парите. Около 15 000 лв. би струвало да се напечатат брайлови бюлетини за всички 20 000 незрящи. Към тази сума можем да прибавим и служители, владеещи брайл, които да ги разчетат. Но не всички слепи владеят тази азбука. Друг вариант еГЛАСУВАНЕТО ПО ИНТЕРНЕТ, КАКТО при преброяването през 2011г. Онлайн гласуването е просто и достъпно. От него голяма полза биха имали и хората с проблеми в опорно-двигателната система. Друго предимство е, че спестява разходи на държавата, а и ще улесни българите в чужбина. Съображенията против, са свързани със сигурността на системата.
На много места по света се провежда електронно гласуване, но в контролирана среда – т.е. гражданите отново отиват до избирателни секции, където изразяват гласа си с помощта на машини. Тук предложенията са много – от смесена система с електронни и хартиени носители, до цялостно премахване на бюлетините, които ще се заменят с говорещи или наподобяващи банкомати устройства. Но остава проблемът със защитата на личните данни при идентифицирането на гласоподавателите през тях. Всички системи за шифроване и криптиране, включително и използваните от банките, са дискредитирани /което съвсем не е пречка масово дабанкираме онлайн). Възможен е разработен вече от БАН модел с „пулсова вълна“, при който идентификацията става само с поставянето на ръката на избирателя върху специално разработено устройство.
На парламентарните избори през 2005 г., по инициатива на Националното сдружение на студенти и младежи с увреждания, СИЦ „Зрение” и партия „Новото време” у нас бе приложено едно специфично решение на казуса със самостоятелното гласуване. Става дума за шаблони с дупки с форма на квадрат, които се полагат върху интегралната бюлетина. Те улесняват ориентацията на човека без зрение при търсенето на поредния номер на дадена партия или кандидат и му позволяват самостоятелно да нанесе с химикал съответния знак. Може би, пак поради липса на финансиране, а и на последващо лобиране от страна на организациите за незрящи, този доста оригинален и практичен подход така и не намери по-нататъшно приложение.
Факт е, че в досегашната ни парламентарна история, изключвайки използването на шаблоните през 2005 г., вота за незрящите никога не е бил абсолютно таен – тоест освен човека с нарушено зрение и Господ при избора винаги е присъствал и трети. Изгледите са, поне през следващото десетилетие да няма някакво съществено раздвижване и развитие в това отношение. Така че на зрително затруднените не им остава друго, освен да разчитат на доверени асистенти. А по-подозрителните би следвало, поне малко, да се утешават с успокояващата мисъл, че са сторили всичко зависещо от тях при подбора на най-подходящите управници.
Не са малко песимистите, твърдящи, че навлизането на електронните системи трябва по-скоро да ни тревожи, отколкото да ни радва. Положителните страни са безспорни, но дали те няма да бъдат за сметка на личното пространство. Не е ли по-добре политическите ни пристрастия да са известни само на приятел, роднина или дори на един непознат, отколкото на „Големия Брат”.Задължение на една демократична държава е да запази тайната на вота и да осигури възможност на всеки гражданин да го упражни по най-удобния за него начин. Нашата, както впрочем в доста други отношения и тук си остава сериозна длъжница.
