Колко ни бива в играта „Монополи” Достъпност на банковите услуги за клиенти със зрителни увреждания

Колко ни бива в играта „Монополи”
Достъпност на банковите услуги за клиенти със зрителни увреждания
Александър Велков, Жени Методиева 

Началото на месец Х в Комплекса на слепите в София. Минава 10. В клуба на бл. 1 от общежитията вече се е струпала опашка. От години хората  получават пенсиите си по този начин.Подреждат се чинно в строго определен от традицията ред. На всеки пришълец се гледа с подозрение, докато не бъде приет и  си намери място във живата пенсионна верига. Човек по човек – всички се изреждат през малката стаичка. Поне за един ден в  нея царуват двете пощенски служителки. Те стриктно броят парите и ги раздават до стотинката – 120.46, 154.12,308,56 и т. н. Тук нищо не се губи.    Следва подпис и сбогуване по живо по здраво до следващия месец. Част от току що отпечатаните, още миришещи на мастило хартийки, веднага са похарчени – за покриване на таксата за електричество. Това се извършва в друга малка стаичка до клуба. В самия вход на блока предприемчива търговка е разположила 1-2 маси и продава разни сладки и солени дреболии. Отвреме - навреме някой се спира и купува нещичко за внучето – нали е джоб парасъ ден. По-голяма сума отива за покриване на сметките в близката кръчма. Тя е едно от двете останали заведения в района – преди е съществувала нещо като гостилница, но собственикът й бай Иван е затворил заради липса на оборот.

 Но с времето тази идилична възрожденска картинка започва да се променя. Опашката все повече оредява – възрастните хора заминават за свят, където компенсациите за прослужено време са от малко по-различен характер. Въпреки таксата, за  младите е далеч по-удобно да  получават парите си от банкомат. Все още малцина го правят самостоятелно, тъй като ако не разчитат на зрението си трябва да запомнят стъпка по стъпка отделните операции. А те са различни за различните устройства. По-напредналите компютърно и интернетно потребители вече са поразучили системата за онлайн банкиране.  Това им позволява не само да следят от вкъщи състоянието на сметката си, но и да извършват покупки от наши и чужди сайтове. Риск, разбира се има, но при спазване на определени правила той може да бъде сведен до поносим процент. Подходящи предпазни мерки са честа смяна на паролата в банковия акаунт, снабдяване с виртуална дебитна карта и абониране за SMS известяване при теглене на средства от сметката.

За да се анализира достъпността на банковата  система за незрящите е необходимо да се направи сравнително мащабно изследване. Това, което можем да отбележим от птичи поглед е, че една от банките, ползваща се с народното доверие от десетилетия е с няколко гърди напред. Сред осигурените от нея екстри са освобождаване от такса при теглене от банкомат срещу представен ТЕЛК, достъпен уеб сайт, говорящи устройства, съобщаващи поредния номер на клиента  в залите и т. н. Друга банка предлага телефонно банкиране, но като че ли  услугата все още не е достатъчно популярна. Въпреки, в повечето случаи пасивната съпротива и престараването на някои служители, като цяло ползвателите на кучета водачи нямат проблем с достъпа. В тези 3-4 изречения сякаш се изчерпва всичко положително, касаещо  политиката на българските кредитни институции спрямо клиентите със зрителни увреждания. За понятия като стратегия и политика трудно можем да говорим-нито от страна на БНБ, някак си очакваният флагман, нито от  останалите банки, било то локални или транснационални.

Едва ли  фактът, че не само у нас ходим с налъми, които трудно ще цъфнат и вържат може да направи съня ни по спокоен. В доста по западняшка държава като Унгария нещата не са по-различни, освен че се случва ощетените да реагират. Силвия Нущи и Петер Такач се опитват да принудят местна банка да озвучи банкоматите си във всички градове на страната. Недоволни от няколкото съдебни решения те се отнасят до Комитета на ООН за правата на човека. В Норвегия, защо ли не се учудваме, този въпрос започва да се решава по-глобално. В австрия Организации на хора със зрителни увреждания, шест основни австрийски банки и разработчици на софтуер за говорещи банкомати, повече от година обсъждат критерии за тяхното внедряване и по-ефективна работа.За държави като САЩ  И Великобритания изобщо няма смисъл да говорим.Позицията на банковите институции е прозрачна като стъклата върху тях и здрава – като гранита, с който са облицовани. Тя може да се обобщи с едно изречение – „Няма да  предприемем никакви сериозни действия , освен ако не бъдем убедени чрез достатъчно солидни, на брой и по качество, аргументи и известна доза настойчивост.”

Погрешно е от раз непременно да лепваме на тези елегантно облечени, сериозни, пресметливи и  стриктни представители на банкерското съсловие етикети като „гадни капиталисти”, „използвачи”, „изедници”, „безчувствени” и пр. и пр. Те са просто прагматици и в подредените по азбучен ред папки по етажерките им, всъщност  се срещат  и заглавия като „Съобразяване с местното законодателство” и „Социални проекти”. Наред с подкрепата за спортни клубове и електронна библиотека там биха могли да бъдат  прибавени и идеи, рефлектиращи върху самия бранш, като финансиране създаването на BG устройства за разпознаване на банкноти, поетапно озвучаване на банкоматите, преразглеждане на правилата от типа „слепия да идва с двама грамотни от двете му страни”, издаване на достъпни ръководства за предлаганите достъпни услуги и пр. и пр. Нека предположим, че поне някой субекти в банковите среди са склонни, поне да опитат да загърбят, така характерния за тях консерватизъм. Няма  спор относно това кой би следвало да изиграе първия ход. Съмненията по-скоро се отнасят до това колко голяма крачка сме способни да направим. Нищо не ни пречи да търсим подкрепа за определени полезни проекти с дългосрочен ефект. Но едновременно с това бихме могли постепенно, след всяко хвърляне на заровете да дискутираме и променяме правилата на играта „Монополи”, така че същите след време да станат максимално етични и коректни и за двете страни.

Допреди година-зве по телевизиите се въртеше реклама на банка, чийто слоган гласеше „Клиентите са ни скъпи”. Имайки предвид направеното за достъпността на банковите услуги за незрящите у нас към днешна дата се оказва че и те не са никак евтини клиенти. Очевидно е – не същите от рекламата, и още по-очевидно – този статус не им осигурява подобно специално отношение. 

Използвани източници:
 
Управител на банка отказал да пусне куче-водач в салона
http://btvnews.bg/article/bulgaria/obshtestvo/upravitel-na-banka-otkazal-da-pusne-kuche-vodach-v-salona.html
 
Банкоматите проговориха в Норвегия
http://www.monitor.bg/article?id=116681
 
Критерии за говорещи банкомати в Австрия 
http://csri.bg/node/81
 
Комитетът на ООН за правата на хората с увреждания: Банките трябва да предоставят достъпни банкомати за хората с увредено зрение
http://www.bghelsinki.org/bg/novini/world/single/komitett-na-oon-za-pravata-na-horata-s-uvrezhdaniya-bankite-tryabva-da-predostavyat-dostpni-bankomati-za-horata-s-uvredeno-zrenie/ 
 
Телефонно банкиране
http://www.fibank.bg/bg/telefonno-bankirane/page/1662#nie-vi-predlagame 
 
Blind or visually impaired  - internet banking – Clydesdale bank
http://www.cbonline.co.uk/personal/internet-banking/register/blind-or-visually-impaired-personal-internet-banking