От „Спаси София!” спасяват доколкото могат. А нас кой ще ни спаси?
Кой и как трябва да работи за достъпността на столичното метро за незрящи.
Александър Велков
Тези дни попаднах на страничката на „Спаси София” – хора, обединени около идеята столицата ни да се превърне в едно по-привлекателно място за живеене. Нека ги оставим сами да се представят: „Спаси София“ е гражданска интернет инициатива имаща за цел да идентифицира проблемите на град София и да предложи адекватни решения за тяхното отстраняване.Членовете на инициативата вярват, че София може да се превърне в един подреден, модерен, зелен, иновативен и човешки град. Ние сме водени от идеята, че гражданското общество трябва да заеме незаменимо място в управлението на града и да бъде от полза за Общината със своите идеи, като същевременно бъде и така необходимият коректив. Базирайки се на успехите, които постигнахме с инициативата „Спаси метрото“, ние сме убедени, че положителните промени и превръщането на София в един образцов, европейски град не е непостижима цел.Ние сме млади, мотивирани, любопитни и решени „Спаси София“ да се увенчае с успех. Подкрепете ни и станете част от промяната! Нещата са в наши ръце – за една по-добра София!
В материал на Андрей Зографски, посветен на табелите в софийското метро са описани усилията, положени от тази неформална група за подобряването на указателните табели в подземната железница. Основната роля на „Спаси София” се изразява в създаването на стандарт за това как информацията да бъде представена най-ясно и улесняващо за хората. Обхванати са различен тип пространства, на които условно можем да разделим една станция – вход, вестибюл, перон, подлез. Конкретно в този текст не е описан самия процес на изготвянето и налагането на този стандарт. Явно последното се е случило и това заслужава поздравление. Дори при най-добронамерено настроената градска администрация пробива на идеи, произхождащи от третия сектор изисква доста търпение. Чиновниците са си чиновници, но ако си вършат работата това понятие в никакъв случай не трябва да навява негативни асоциации. След като се изразходват обществени средства за нещо, което ще се ползва дълго бихме им простили дори малко бюрокрация в повече, стига да има резултат със знак „Плюс”.
Тъй като маркираните по-горе иновации засягат отчасти и хора със зрителни проблеми си позволяваме да добавим няколко цитата. „За да стане софийското метро още по-разбираемо, достъпно и удобно за всички пътници, Спаси София повече от година работи по нов стандарт за визуална информация за навигация. Поставяйки хората в центъра на този нов стандарт, нашият екип проучи техните нужди и навици. Целта на този подход е да даде началото на нов етап в развитието на софийския градски транспорт, да предостави на пътниците унифицирана информация, която да им помогне за бързо, удобно и лесно ориентиране в града. Същевременно с това, стремейки се да направим оригинален, качествен и модерен продукт, с който всички да се гордеем, подробно проучихме най-добрите и успешни европейски практики. …
При разработката на стандарта извършихме задълбочено проучване и на контрастността на всички цветови елементи, като специално внимание обърнахме на оцветяването на метролиниите. В проучването симулирахме как различните цветове за метролиниите ще се възприемат от хора, страдащи от всички известни форми на цветна слепота.
Сравнителен анализ между цветовия контраст (разликата между цветовете на М1,2,3 и т.н.) за хората страдащи от различни форми на цветна слепота. Подборът на цветовете за отделните линии цели да ги прави ясно различими една от друга за всички пътници…
Всяка от табелите, намираща се на перона, е разделена на две полета. Полето, което е по-близо до коловоза, посочва крайната спирка и номера на линията обслужваща станцията. Второто поле показва посоката на изходите. Освен номерата им, в него се описва тяхната достъпност за хора с намалена подвижност, какъв градски транспорт може да бъде достигнат, както и значимите обекти в района…Нашият стандарт съдържа нови за метрото международни символи, представящи информацията по лесен за разбиране начин. Те са разделени в няколко групи: за връзка с градския транспорт; за транспортни възли (железопътни и автогари, летище, паркинги); за значими или туристически обекти, намиращи се в пешеходна достъпност до станцията, както и за достъпност за хора с намалена подвижност.”
Къде се намираме ние в цялата тази картина? Под „ние” визираме всички, ползващи метро със зрителни проблеми с изключение на цветната слепота. Да си го кажем направо – доста далеч от изработване на стандарт. Камо ли до лансирането му. Липса на експерти, които при всички случаи трябва да са платени. Липса на цялостна визия за това как трябва да се случва всичко по отношение на достъпността. Работа на парче. Тук дори не става дума за конкретна организация, а за общността ни като цяло. В София, където поради ред причини сме малко по-напред с материала, бяхме упреквани дори за това, че полагането на усилия в тази насока не би следвало да е сред приоритетите ни. Не е ясно чий ангажимент би трябвало да е и по какъв начин го осъществява. За съжаление опита ни да създадем комисия по достъпността забуксува още в самото начало. Радващо е, че от общината ни канят на инициирани(включително и от нас) срещи. Ала ако нямаме твърда позиция по определени конкретни проблеми това е време почти изгубено на вятъра. Да, резултати има и част от тях се дължат на Столичната организация. Но да си кривим душите, описвайки всичко в розови краски би било прекалено. Истината, колкото и условен характер да има в повечето случаи действително е в определен нюанс на сивото.
Няма как, говорейки за метро и незрящи да не споменем за проекта, в чийто център е Петър Стайков и екипа му.Организацията е Сдружение „Център за подкрепа на социалната интеграция – Приоритети”. Повече може да се прочете и изтегли от тук:
http://www.labourforblind.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=51&Itemid=65
Надяваме се организацията да получи финансиране и за аудио описания и на втория метродиаметър, както и да разшири дейността си по отношение на достъпността. Скептични сме, че ще се случи и то не защото се съмняваме в качествата им. И искрено си пожелаваме да ни опровергаят. Те направиха, каквото направиха. От тук нататък най-нормалното нещо би било от Метрополитена да поемат щафетата, използвайки натрупания от „Приоритети” опит и подсигурявайки финансирането за описание на всяка нова станция.
