Малко за печалния опит от създаването на български софтуер за незрящи.

Какво зависи от нас и какво от организациите?

  Наскоро взех решение да направя дарение за развитието на две софтуерни приложения, които голяма част от нас ползват. Става дума за международният продукт NVDA и за българския Speech lab. Бих искал да споделя мотивите си с нашите читатели. Защото става дума за нещо, не особено популярно в общността ни, а може би и като цяло в България. Въпреки успехите на акции като „Българската Коледа”, „Байландо”, „Великолепната шесторка”, вече превърналия се в традиционен начин за набиране на средства DMS  и т. Н.

  Омръзна ми, вече толкова години, да наблюдавам липсата на целенасочена политика по отношение на изработката на специализиран софтуер за българския потребител. По отношение на nvda, конкурентния четец на JAWS, очевидно са се намерили достатъчно активни хора, успяващи да координират тази нелека дейност по поддръжка и осигуряване на финансиране. Четецът вече поддържа над 80 езика, а интерфейсът му е преведен на повече от 47. Трябва да се гордеем и трябва да сме благодарни за това, че един от тях е българският. По същия начин би трябвало да подхождаме към страхотния глас, впрочем съвместим с NVDA, който ползваме вече 10 години, наскоро качен и на мобилни устройства. Организациите са си организации – тях има за какво да ги критикуваме. Но ако ние хората не даваме личен пример, във всякакъв смисъл на думата, нещата ще си останат на същото ниво или ще вървят прекалено бавно.

  Моят пример е да даря определена сума тази година и да го правя и занапред. Да убеждавам хората около мен да постъпват по същия начин. Да настоявам, чрез каналите и ръководителите на НПО, до които имам достъп въпросът с финансирането на подобни продукти да се превърне в приоритет. Абсолютно държа на становището, че този тип софтуер не трябва да бъде напълно безплатен. Може да се заплаща по-голяма сума за първоначалния продукт и малка такса за поддръжка. Това е подходът, за да бъде оценен трудът на разработчиците. Приходите от потребителите няма как да покрият всички разходи, така че останалата част би следвало да се търси от дарения и от социални фондове. Важното е да започне формирането на определен тип култура. Част от  философията й е, че в днешно време, ако искаме да ползваме нещо качествено, жизнено необходимо за ежедневието ни, работата, развитието, общуването ни трябва да дадем нещо от себе си. Засега можем само да стискаме палци екипите на NVDA и Speech labда продължат да работят, с темпове, каквито реалността им позволява.

  Има и нещо друго, доста важно. Подобни проекти, в началната си фаза, винаги са дело на малка група хора, притежаващи амбицията и потенциала да ги стартират и развият. В случая със Speech lab това бяха „Хоризонти” и Българската асоциация за компютърна лингвистика. Те допринесоха за появата на софтуер на високо ниво и го предоставиха безплатно. Но за разлика от NVDA нещата останаха на самотек.

  Полезно би било да споменем за още няколко печални опита на наши организации по отношение на говорещите програми. По-възрастните потребители помнят синтезатора под DOS, за чието развитие и поддръжка твърде малко хора си мръднаха пръста. Въпреки това той си остана актуален до 2003 г., когато ни бе поднесено нещо доста недоизпипано. За щастие след две години гласът „Манро”, скоропостижно бе пенсиониран и едва ли някой вече си спомня за него. Преди няколко години, отново под шапката на „Хоризонти”(за което заслужават поздравление) бе направен опит за набиране на средства за синтезатор под мобилната операционна система Symbian. Резултатите бяха плачевни, както по отношение на събраните средства, така и на организацията на групите, които трябваше да уточняват основни параметри на програмата. Въпреки тези твърде критични бележки няма как да не си даваме сметка за следното –напук на трудностите двете основни говорещи компютърни програми се оказаха толкова кадърно направени, че с тяхна помощ израснаха и се реализираха поколения незрящи. Това в пълна степен важи и за Android версията, наричана от нас галено „Гергана”. Светът, действителността, животът ни нямаше да  е същия без тях, най-малкото щеше да бъде доста по-повърхностен и скучен. Наред със съжалението и песимизма, който ни обхваща сякаш в съзнанието ни се прокрадва и това, че не сме съвсем за окайване.

  Липсата на подготвени кадри,които да се заемат с  управлението на целия този процес ми дава сериозни основания да смятам, че колкото по-малка част от него минава през нашите организации, толкова по-добре. Ролята им не е маловажна – да популяризират, да търсят средства, да предявяват претенции ако потребителите не са доволни от работата на изпълнителя, да настояват за включването на незрящи програмисти, лингвисти и тестиращи – не и да стоят начело на проекта и от служителите им да зависят неща като срокове, състав на  разработчиците и т. Н.

  Днес, ако се върнем към актуалната ситуация, с нетърпение и любопитство очакваме реализацията на проекта „Електронни очи”. Това е мобилно приложение, чрез което   посредством гласова навигация, ще ни помага в придвижването из града. Сега в София, а може би впоследствие и в други населени места. Имайки предвид, достигащата до нас откъслечна информация по софтуера се работи усилено и той ще бъде готов до месеци. Дано в най-скоро време да имаме възможност да го тестваме и ползваме пълноценно. И да не е поредният, чиято история свършва до версия 1 или 2.0. Що се отнася до мен – ще се радвам догодина, в края на август, да направя своето скромно дарение за „Електронни очи” –Тъй като в телефона ми има нещо готово, качествено и завършено без което не мога и което искам да се развива. За да разчитам на него за нормалното си придвижване, въпреки всичките проблеми в градската достъпност.